Неофоби? Няма да ям!

Веднага си помислихте, че става въпрос за злояди деца? Този път не.

Децата неофоби и децата отказващи да дъвчат (“peaky eater”) се забелязват от родителите обикновено към края на втората година. Истината е, че и двете състояния си имат причини. Наблюдават още от момента на раждане, но действителното начало е около 17 месец.

Неофобия

Неофобията е състояние, при което детето отказва да яде нова, непозната до момента храна. Обикновено в началото майката отдава отказа на „по-различния” или по-специфичния” вкус на детето. Или на неговия инат или проява на характер. С течение на времето този отказ се превръща в демонстративно поведение към храната. В изява на предпочитания за приемане на определена „любима” храна. Децата неофоби не са злояди, напротив имат доста добър апетит, но само за определени неща. Те имат предпочитания към вида на храната, нейния вкус, съда, в който е предложена храната, дори бурканчето, от което е изсипана. Състоянието започва около 17 месец. Отшумява към петата година, но със значителни последвия по отношение на вида храна, които приема детето.

Какви са причините?

  • Повишена или понижена тактилна чувствителност в устната кухина или областта около устата. Изразява се в свиване на устни, „стягане „ на устата, предпочитание към определен вид материал на биберона или лъжицата. Както и ранно отказване от ползване на биберон или шише за хранене (около 9-11 месец). Може да има и предпочитание към много гореща или много студена храна. Забелязва се около 3-ти месец.
  • Повишена или понижена чувствителност към миризми и вкусове. Детето може да обърне глава при отваряне на кутия или буркан с храна или обратно. Или може да поиска да си пъхне нослето точно там. Може да се отбягват само определени миризми или вкусове. Например само плодове, или само зеленчуци, само риба или само определена марка храна. Забелязва се около 6-ти месец или при започване на захранването с полутечни и гъсти храни.
  • Повишена или понижена тактилна чувствителност на ръцете. Това може да доведе до отказ да се пипа и да се играе с храната, следователно тя не може да се познава. Такива деца обикновено отказват да се хранят сами след 18 месец. Забелязва се около 9 месец, когато детето започва да играе с играчки и предмети с различни повърхности.

Отказващи да дъвчат

Децата отказващи да дъвчат демонстрират друго състояние. При него се приемат достатъчни количества храна за деня, но само в течно, полутечно или пасирано състояние. Те нямат предпочитание към вида на храната, а само към нейната консистенция.

Какви са причините?

  • Слаб или нарушен сукателен рефлекс.  Или ненадграден в по-късна възраст. Детето трудно засуква или се изморява бързо. Често тези деца са хранени през нощта доста продължително време (след 18 месец) Демонстрират отказ или прекалена умора в дневно време. Демонстрира се веднага след раждане.
  • Ненавременна поява на дъвкателни умения или поява на движение на челюстта само нагоре и надолу без възможност за ротация. Тези деца обикновено да дъвчат биберона си, вместо да го сучат. Сучат храната от лъжицата до около 9-10 месец. Трудно отварят уста, предпочитат храната да попада така върху езика, че да може да бъде преглътната без усилия. Забелязва се към 7-8 месец. При по-тежки състояния може да се достигне до хранене само от шише с биберон с голям отвор. Това може да продължава до към средата на третата година, а в тежки форми и до доста по-късна възраст.

Много майки смятат, че уменията за дъвкане са свързани с появата на зъби. По тази причина предлагат по-едра храна на децата едва след 12 месец. Това късно захранване може да доведе детето до състояние близко по вид до отказ от дъвкане. Причината за него е лисата на опит на детето, а не нарушен хранителен механизъм.

Защо трябва да обръщаме внимание на тези състояние на отказ от хранене – защото те по своята същност се различават от злоядството. Отшумяват около петата година с определени последствия. Не се характерирират с липса на апетит или отказ от хранене по принцип. Водят до нарушен прием на хранителни съставки. Могат да са причина за други медицински състояния в по-късна възраст. Могат да бъдат маркер (но не единствен) за сензорно интегративна дисфункция или нарушения на развитието. Родителите трябва да имат пред вид, че едно дете, което отказва или има особености при храненето може или да бъде злоядо, или неофоб или отказващо да дъвче, но не и всичко накуп.

Нарушените механизми на хранене влияят на способностите на детето за комуникация – особено вербалната при отказващите да дъвчат деца и социалната при неофобите. Детето не отчита храненето като форма на общуване в семейството или друга социална група (детска градина). И като краен резултат водят до промяна в поведението на детето.

Какво можем да направим

Да потърсим съдействие от специалист хранителен терапевт.

Храненето е ритуал, по време, на който хората общуват чрез поведението си, чрез консумацията на различна храна. В зависимост от културните особености на семейството или държавата и време, през което членовете на семейството споделят опит, детето имитира социално поведение. Емоция и преживяване – фактори, които направляват детето да усвои опит и да общува пълноценно.

Нина Йорданова

списание Кенгуру 2010

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.